Инженер Ивайло Найденов е един от най-добрите енергетици в България и председател на Енергийната комисия на БЪЛГАРИЯ МОЖЕ. С него минаваме през най-важните теми за българската енергетика.

АМЕРИКАНСКИ ХЕДЖ ФОНД ИСКА ДА ПРИДОБИЕ ИНФРАСТРУКТУРА НА БУЛГАРТРАНСГАЗ. ЗАСТРАШЕНИ ЛИ СА ТУК НАЦИОНАЛНИЯТ ИНТЕРЕС И ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ?

Освен Wallstreet Journal тази информация беше препечатана и от друг авторитетен сайт www.oilprice.com. Важно е да се подчертае, че БМ е единствената политическа сила, която обърна внимание и излезе с позиция по този въпрос. След нас вече имаше няколко мнения, изказани по подкасти от различни политици, но в крайна сметка официална позиция от българска страна няма.

Ние не знаем дали това са спекулации, но всеки във всеки случай придобиването на част или цялата ни газопреносна инфраструктура от трета страна, без значение коя е тя, без значение кой наднича зад тези интереси - дали е хедж фонд, или е някаква друга държавна компания, определено не е благоприятно за енергийния суверенитет на страната. Тъй като газопреносната система на България и нейния оператор Булгартрансгаз понастоящем са в така наречения забранителен списък за приватизация. Тоест, ако тази инфраструктура трябва да бъде придобита или би била придобита от трета страна, трябва да има решение на Народното събрание, изменение на законодателната база.

Важно да кажем, че т. нар. Турски поток, Балкански поток на територията на страната няма. Това не е отделна инфраструктура. Построиха се нови части от турската граница до компресорна станция „Странджа“ и после от компресорна станция „Провадия“ до сръбската граница. Това е нова инфраструктура, но в източна България се ползва старата вече съществуваща инфраструктура. Тоест това означава ние да откачим част от нашия газопреносен пръстен и това би затруднило управлението на нашата газопреносна система. Отделно ние нямаме практика трети страни да притежават такава голяма и сериозна инфраструктура, дори така наречената българо-гръцка връзка, която е отделна от тази на Булгартрансгаз, е 50% българска собственост. Нашата газопреносна инфраструктура е ключова за Балканите. Тя е пръстеновидна, свързана е с всички съседни страни и може да управлява всякакви газови потоци във всички посоки, които минават през Балканския полуостров. А и не на последно място, през тази инфраструктура тече транзит за Западните Балкани и централна Европа - един немалък приходоизточник.

ДОГОВОРЪТ С „БОТАШ“ – НАПЪЛНО НЕЛОГИЧЕН ЛИ Е?

За да се разбере добре казусът с „Боташ“ е редно да се тръгне от малко по-далече. За нас е важно да имаме достъп до газопреносната система на Турция, защото в югоизточна Европа, в региона, в който се намираме, си доставяме вече предимно втечнен природен газ, а капацитетите на терминалите са ограничени. Има недостатъчна свързаност в части от региона. Голямо е значението на излаза ни на Бяло море, но когато в Гърция, в Ревитуса, не можем да си вземем слота, или когато терминалът в Александруполис, от който ние имаме 20% собственост, не работи поради авария, тогава се вижда значението на достъпа до турската енергийна система.  

Тъй като Турция не е страна член на Европейския съюз, там търговията и преноса не са отделени. Отговаря едно единствено дружество и това е „Боташ“. Това е тяхната държавна компания, която е еквивалент на Булгаргаз и Булгартрансгаз едновременно и там експлоатират почти цялата инфраструктура на Република Турция. Поради тази причина няма как да се сключи просто едно споразумение за междусистемна свързаност, както е с другите наши съседни страни, тъй като те отговарят на европейските законодателни пакети, а трябва да се сключи по-особено споразумение. Може да се допусне, че това е била целта, но каквито и да са били намеренията, има някои странни клаузи в този договор. Като тези, че само едната страна може да го прекрати, не е посочен компетентен арбитражен съд и има някои неравноправни клаузи, като например турската страна може да променя едностранно точката на доставка, която не винаги може да е удобна за нас и да доведе до допълнителни разходи.

Ценовите параметри не е лесно да се коментират, защото те са относителни към конкретната ситуация. В някои случаи може да са добри. В някои случаи може да са лоши. За цялостната полза от договора може да се съди евентуално след неговото изтичане или прекратяване, като теглим чертата. Това, което е действително в момента, е, че Булгаргаз не си плаща задълженията по този договор.

ИМА ЛИ ОПАСНОСТ ОТ ФАЛИТ НА БУЛГАРГАЗ?

Истината е, че Булгаргаз е дружество с нарушена ликвидност. Със сигурност някаква част от тази нарушена ликвидност е предизвикано от договора с Боташ, защото дружеството изпитва трудности да си плаща фактурите по него, но въпросът е много по-комплексен. Освен търговец на природен газ Булгаргаз има и задължения като обществен доставчик. Той има редица ограничения в търговската си дейност и е задължен да доставя газ на някои крайни клиенти, като топлофикациите, толкова колкото са заявили. Това на практика означава, че не можеш да им спреш доставката, дори и да не си плащат, а има огромен дълг от страна на Топлофикация София към Булгаргаз. Да не забравяме, че Топлофикация София е най-големият потребител на природен газ в страната. Така че можете да си представите, че и най-големият паричен поток е от там. Тоест Булгаргаз доставя газ, но не получава пари, което всъщност го лишава от ликвидност и застрашава останалите му сделки. Същевременно по ред причини компанията загуби пазарен дял сред индустрията, които да осигуряват свежа паричен ресурс. С оглед на казаното положението на дружеството е доста притеснително. И тук възниква въпросът какво би станало, ако Турската страна си поиска всички неполучени плащания до момента?

По вътрешна информация, хората от които зависи Топлофикация - енергийният министър и шефът на Топлофикация са в изключително напрегнати дни от своя живот. Общо взето хоризонтът, към който бутат и отлагат проблема, е септември месец. Надеждата е, че ще се влезе в Еврозоната, резервът ще са освободи и едни пари ще отидат да покриват дупки. Даже се говори за големи проблеми за Топлофикация и софиянци. Дано не се стига до там, но хората трябва да са информирани за това. Определено има голям проблем и с активността, и със задлъжнялостта вътре в самата система и това положение няма да може да се поддържа до безкрай.

ЗАЩО ПЛАЩАМЕ ПО-СКЪП ТОК ОТ ЦЕНТРАЛНА И ЗАПАДНА ЕВРОПА?

Тук е важно да кажем, че енергийният и електроенергийният пазар е твърде сложен. Каква е структурата на пазара? Например, в България е над 80% краткосрочна търговия. Няма друг такъв случай в Европа на подобна липса на дългосрочни договори. Във Франция, например, има възможност да си сключите договор за 7 до 15 години, като това е не само за индустрията и за търговците, а и за бита. Това дава предвидимост на цената в бъдеще. Там делът на енергията, търгувана на борсата, е много по-нисък, отколкото при нас - под 50%.

Отделно има проблеми с междусистемните връзки между югоизточна Европа и централна Европа. Няма достатъчна преносна способност. Това се взима предвид и когато алгоритъмът изчисляват цените понякога в някои часове получаваме разлики от 20, 30 и дори 50 евро между България, Румъния, Унгария, от една страна, и Германия и Австрия, от друга. Ходи да се конкурираш с тях после.

Трябва да има регионална инициатива, която да натисне западноевропейските страни и Европейската комисия да се намери финансиране и да се променят тези тесни места в мрежите. В крайна сметка това не е единен пазар и това е скрито подпомагане на западноевропейските страни, защото позволява по независещи от тях и по независещи от нас причини те да имат много голямо ценово предимство.

ЯДРЕНАТА НИ ЕНЕРГЕТИКА - 7 И 8 БЛОК СЕГА ИЛИ НИКОГА?

Аз лично съм привърженик на ядрената енергетика. Бидейки такъв специалист за мен в момента 7 и 8 блок са безалтернативни, защото са единствения реален проект за нова ядрена мощност и всъщност ние сега ще покажем дали сме си научили уроците от провала на проекта АЕЦ Белене. Дали можем да структурираме нов ядрен проект и да го управляваме така че да го доведем до успешен край? Ако не успеем със 7 и 8 блок, мисля, че ядрената енергетика в България ще остане на ниво 5 и 6 блок само. За мое голямо съжаление в продължение на повече от 30 години демонстрираме нашата неспособност да управляваме такива мащабни проекти.

При условие че има политика, която насърчава индустриалното производство, при увеличаваща се електрификация, особено в транспорта, то тогава има място за нови източници на енергия. При стремеж да се повишава и стандарта на живот на хората, то тогава макар и населението да намалява, потреблението на бита се увеличава, както е в момента. При една такава ситуация има място не само за 7 и 8 блок, но и за АЕЦ Белене, и за други мощности, и за водород. Тогава ще може да се интегрират по-добре ВЕИ, ПАВЕЦ и батерии.

За целта обаче трябва да има малко по-подреден подход. Да се избегнат негативни пазарни ситуации като отрицателни цени на електроенергията. Защото, ако сте инвеститор във фотоволтаици, и в часовете на максималното ни производство получите отрицателна цена, то трябва да си платите, за да се изнесете продукцията в мрежата. А тогава какво ще кажете на банката, която Ви е дала кредит? Това е лошо за всички. Отделно това създава и системни проблеми. Мрежата се управлява по-трудно, когато навлизат непланирано и стихийно тези източници. Истината е, че те могат да бъдат интегрирани по подходящ начин в мрежата, но това трябва да става по-планомерно и по-контролирано. За съжаление сме свидетели на едно стихийно навлизане на такива технологии при нас, което вече се отразява и на пазара. Има и данни, че понякога и системата става по-трудно управляема.

ЯДРЕНИТЕ АМБИЦИИ НА ТРЪМП

Президентът Тръмп издаде 3 указа, с които желае да учетвори ядрените мощности в САЩ до 2050 година, като достигнат 400 гигавата. Това би било сравнимо с почти цялата инсталирана ядрена мощност в света днес. Тръмп желае да си върне и да си развие веригите на доставки на производство на ядрено гориво, на усъвършенствани ядрени горива. Въвежда също така и нови срокове за одобрение на проектите и т.н. С оглед на казаното, още ли се чудим дали развитието на ядрената енергетика е добра идея?

РИСКУВАМЕ ЛИ МАКЕДОНСКИ СЦЕНАРИЙ?

Истината е, че отклоненията в електроенергийните системи зачестяват в цяла Европа. За щастие в по-голяма част от времето диспечерите са си на мястото и успяват да овладеят тези явления. В Македония обаче изпуснаха системата, защото имаха много, много ниско потребление и само благодарение на помощта и от съседни страни само част от Македония угасна, а не цялата страна.

България също оперира в подобен контекст, тъй като системите ни са сходни. Нашата система е малка на фона на Европа, но сравнение с македонската е 3-4 пъти по-голяма. Основната разлика е, че имаме големи генериращи мощности като АЕЦ Козлодуй, Мариците и Бобов дол, които дават стабилност на системата. Има някакъв праг, който все още не е достигнат, но ако имаме прекалено много възобновяеми източници, прекалено малко потребление и прекалено малко батерии, тогава вече можем да получим дисбаланси. В миналото е имало смущения в нашата електроенергийна система. Ние сме добре свързани със съседните страни и имаме тези големи генератори, които дават стабилност на мрежата, но не трябва да се отпускаме и да си мислим, че това не може да ни се случи на нас.

При нас имаме и проблем от потребителската страна. Казвал съм много пъти, че при нас основният потребител е бита. А това по дефиниция е доста колебливо. Има ясно изразени спадове и пикове, което прави управляемостта на системата по-трудна, защото трябва да имаме много повече маневрени мощности. Едно развитие на индустриалното потребление би дало не само икономически тласък, но ще даде стабилност и на системата и на енергийния пазар.

ДО КАКВА СТЕПЕН БЪЛГАРИЯ СТАВА ЕНЕРГИЙНО ЗАВИСИМА ОТ ТУРЦИЯ?

За съжаление България е затворена страна откъм южните морета и това предпоставя пряка връзка за газовите потоци единствено през Черно море. Тоест ние ако трябва да си внасяме газ или да го транзитираме за трети страни, той ще влезе или през Гърция или през Турция, защото това са входните точки на големите газови източници - Северна Америка за втечнения природен газ и Африка и Кавказ за Азербайджанският газ и туркменския газ през Турция, който влиза.

Поради тази причина ние трябва да имаме добри съседски отношения и с двете страни, но равноправно да имаме взаимен интерес и това да се транслира, както в добри резултати за Гърция и Турция, така и в добри резултати за нас. Ето ние например сега можем да се възползваме и да транзитираме газ към Украйна, например, който влиза от Гърция, Турция и да си получим съответното транзитно възнаграждение, като по този начин можем да решим част от тези проблеми с дълговете в система.