Кирил Нешев се впуска в битката за кмет на столичния район „Оборище“ на 16 март 2025 г. за да подобри жизнената среда за гражданите и работата на общинската администрация. Той е издигнат от Инициативен комитет „България може“.  Кирил Нешев е и зам.-председател на новата ПП „България може“, която е учредена на 23 ноември 2024 г. Повече прозрачност на решенията и повече достъпност до административните услуги за гражданите – това е основният принцип на работа за бъдещия кмет на този елитен район на София.

Кирил Нешев е на 52 г., женен, с две дъщери. По професия е машинен инженер. Магистър по компютърни технологии в областта на сигурността и отбраната. Има доказани управленски качества и постижения, последователна кариера като административен директор в „Глобал нет“, търговски мениджър в „Глобал нет солюшънс“. От 2013 г. до днес е собственик и управител на „ Innoadvice“, която работи в сферата на управление на проекти и бизнес развитие. Той винаги е в помощ на малкия и средния бизнес за разрешаване на различни проблеми и повишаване на техния икономически капацитет.

Кирил Нешев е трето поколение политик в рода Нешеви – дядо му Станчо Нешев е бил кмет на Русе преди 9 септември 1944 г. Разстрелян от новата власт заедно с брат си Иван Нешев през ноември 1944 г. заради политическите си убеждения. Двамата братя оставят общо 6 невръстни деца сирачета. Баща му Стефан Нешев, също инженер, става депутат от Великото народно събрание от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г.  Той учредител на Българската социал-демократическа партия /БСДП/ заедно с проф. Петър Дертлиев. Стефан Нешев е сред авторите на Закона за защита на конкуренцията и съдател на Комисията за защита на конкуренцията.

Бившият национален състезател Кирил Нешев е бил в Управителния съвет на Българската федерация по водна топка до 2022 г. Обича планините и зимните спортове. Пуделите Флечър и Купър допринасят за сплотяване на семейството и домашния уют заедно с Чарли от породата Ши Тцу.

БМ: Г-н Нешев, влизате в политиката с летящ старт – кандидатирате се смело за кмет на район „Оборище“ – изборите са съвсем близо. Как се решихте на толкова сериозна промяна в кариерата?

КН: Като бивш офицер от НСО и национален състезател по водна топка не изпитвам страх от новото начало в политическото поприще. Приемам сериозно и отговорно това предизвикателство. Готов съм да променя живота на гражданите на „Оборище“ към по-добро, а районът да отговори най-накрая на прилагателното „елитен“.  Не малко е направено до този момент - ние, от ПП „България може“, просто искаме да надградим направеното дотук.

БМ: А жителите на района какво биха спечелили от Вашата работа?

КН: Време е вече да минем към дела и услугите на общинската администрация да станат реално по-достъпни и прозрачни. Вече повече от 30 години не можем да се преборим с установената тежка бюрокрация, която не е в услуга на гражданите. Смятам да внеса повече елементи от електронното управление, защото направеното дотук е недостатъчно. Гражданите на „Оборище“ трябва да участват реално в управлението на района и когато проблемът е от особена важност за хората – те да участват в решаването му.

Нужна е и реформа в управлението на районите в столицата – кметовете по места трябва да имат повече правомощия и самостоятелност. Например, нужно е увеличаване на финансирането на районите и повече свобода за ръководството на района при разпределението на средствата.

Бих въвел и реална отчетност в управлението на общината. Сега това не се прави изобщо и столичните данъкоплатци не знаят къде и за какво се харчат парите им.

БМ: Друг проблем, който е общ за всички райони в София, е чистотата. Какво бихте надградили в тази посока?

КН: Районът е централен и на пръв поглед е добре поддържан. Но при първия сняг се вижда кое не е наред – тротоарите не се почистват и се заледяват, което става опасно пешаходците. Ортопедията винаги е препълнена с пациенти в такова време.

А от всички търговски обекти се взима такса „тротоарно право“. Хайде да проверим къде и за какво отиват тези пари?!

Има и друго. Не се осъществява достатъчен контрол върху изхвърлянето и извозването на отпадъците. Например, има институции в района, които си позволяват да изхвърлят нерегламентирани отпадъци в контейнерите за бита, за които има друг ред. Няма добра организация за изхвърлянето на опасните отпадъци, като батерии, електроника, химия и други. Онзи ден, например, край парка „Заимов“ за няколко часа и то в работно време беше докаран камион за опасните отпадъци. Добре, но това беше инцидент, а колко хора между 10 ч. и 12 ч. точно един ден в годината имат време за това?!

БМ: Район „Оборище“ има богато културно-историческо наследство, което в наши дни се руши пред очите на цялата държава по политически причини. Какво бихте направили за неговото опазване?

КН: Ако говорите за Паметника на Съветската армия – той се намира на територията на съседен район. Това, което ще споделя обаче е, че дълбоко не одобрявам съсипването на паметници от нашето близко историческо минало. В центъра на Виена, например има Паметник на Съветската армия и на никого не му минава през ум да го разруши. А не можем да упрекнем виенчани в проруски симпатии, нали?

На наша територия обаче е Паметникът на Апостола. С огромно учудване и разочарование разбрах наскоро, че от Националната галерия „Квадрат 500“ гонят единствената в столицата изложба, посветена на живота и делото на Васил Левски. Това е абсолютно недопустимо и като бъда избран за кмет веднага ще присъединя моите усилия за запазване на изложбата към усилията на Общобългарския комитет „Васил Левски“, на Президенството, на Премиера и ресорните министри. За тази изложба са похарчени близо 90 000 лв., дарени от родолюбиви българи, които отиват на вятъра, ако разтурят изложбата. Ние сме длъжни да опазим историческата си памет, ако искаме нашите деца и внуци да се зоват българи.

БМ: А как се отнасяте към намеренията да преименуват бул. „Граф Игнатиев“ и патриаршеската катедрала „Александър Невски“?

КН: Това безобразие с преименуването на важни исторически и културни паметници трябва да спре веднъж завинаги! Това е жалък опит за изместване на фокуса от реалните проблеми на столичани. На всичко отгоре тази социална манипулация създава ненужно и опасно напрежение и разделение между хората, като се подменя историята ни. Преди да стане патриаршеска катедрала „Александър Невски“ беше храм-паметник. Храм на нашата вяра в Христос Спасителя и паметник на дружбата и признателността на българския народ към нашите Освободители – руснаците. Не знам друга европейска столица, която да си преименува булевардите и храмовете поради текущата политическа конюнктура.

БМ: Вие имате успешен бизнес. Защо избрахте политиката за ново поприще?

КН: Никога не съм бил настрани от политическите процеси у нас. Но реших да се заема с политика, защото институциите в държавата буквално са блокирани и завзети от облечените във власт, което води до преки негативни последици за бизнеса, домакинствата и за обществото като цяло. Публичната администрация трябва да работи в интерес на хората и да допринася за решаването на насъщните им проблеми, а днес тя е подчинена предимно на партийни и корпоративни влияния. Тя е неоснователно раздута, като оценката на разултатите от дейността й е формална и пристрастна.

Крайно време е към здравеопазването, образованието, изкуството и културата да се отнасяме не като към сектори с остатъчно значение и обезпечаване, а като към ключови и взаимно свързани фактори за запазването и усъвършенстването на човешкия капитал на нацията.

Проблемите в икономиката и публичните финанси засягат почти всички българи, но най-болезнено се отразяват на малкия, средния и семейния бизнес, който реално е най-големият донор на държавния бюджет, а за него държавата е мащеха. Нужна е специална подкрепяща политика към този бизнес, включително и в община „Оборище“, за да си стъпи на краката. Излишната бюрокрация, административното бреме и постоянното покачване на данъчно-осигурителната тежест се отразява особено тежко на малкия и семейният бизнес.

БМ: И вярата на българите в утрешния ден трябва да се укрепва, г-н Нешев. Как смятате да помогнете за това?

КН: ПП „България може“ подкрепя усилията на БПЦ и другите религиозни общности за укрепване на духа и националното самочувствие на българите. Убедени сме, че обществото и държавата трябва да направят повече за засилване на духовните измерения на образованието и възпитанието на подрастващите поколения българи. Ще положим всички усилия да запазим баланса между уважението към традициите, националната памет и историческата идентичност от една страна и откритостта към модерните тенденции, икономическото обновление и технологично развитие – от друга страна.

България може и ние ще го направим!