В битката за внимание Борисов осветлява много информация за прехода и политиката у нас. Буквално всяка изява му е епохална - все едно е изпил серум на истината.

Много пъти в кабинета му, разказва бившият премиер, заедно с бивш “висш офицер от чужда централа”, Пеевски, Киро и Асен (които били “довели и клиенти от САЩ” )” се делка “Лукойл”.

“Промяната” сега я няма в мача, но “сделката” си върви.

Горчивото усещане е, че хората, които пращаме в кабинетите на властта, вместо да защитават България, са станали едни възгордели се комисионери. Амбулантни търговци, които разпродават активите, сигурността и независимостта на България. И се надцакват едни други - “Ние се познаваме с Борисов отдавна” - казал офицерът от чужда централа. И Кирил и Асен клекнали и решили заедно с Борисов “да я правят тази работа”!

Толкова е потресаващо това наивно признание за неоколониалния ни статут и загуба на суверенитет, че журналистите изпадат в делириум тременс и не задават логичните въпроси като: осъзнавате ли какви самопризнания правите, г-н Борисов и колко всъщност е страшно това, което изричате?

Едно е да се вземат стратегически решения за инвестиции, изхождайки от безпристрастния национален интерес. Съвсем друго е да има едно бакалско “делкане “, без оглед на ефектите върху икономиката и последствията за хората. И под чуждо опекунство като че ли сме пашалък, щат или губерния, а не независима държава.

Какви чужди централи, какви клиенти се развеждат като панаирджийски мечки наляво-надясно - това ясно е било по време на “сглобката” и не е имало санкции, налагащи тези ходове.

Ако са били тези клиенти толкова прекрасни, защо днес може да се окажем без бензин?

Изобщо има ли в главите на политическия ни антиелит друго освен егоизъм и жажда за пари, власт и потупвания от “началниците”? 

България Може много повече, а залогът се покачва за всички!