Годината е 2025 и се оказва, че цяла плеяда „интелектуалци“ разбира конфликта между Русия и Украйна и може да вземе отношение по него. Те разбира се не познават историята, не се интересуват от фактите, още по-малко от сложния геополитически анализ. Работят на „ценностно“ ниво хората. 

Ние обаче следим неговия генезис от по-отдавна, затова и можехме да го предвидим, докато родният „интелектуалец“ още „бореше“ Ковид и се чудеше дали е родител 1 или е родител 2. 

Датата e 01 февруари 2008 г. Посланикът на САЩ в Москва Уилям Бърнс, в последствие директор на ЦРУ, изпраща класифицирана телеграма до Държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс. Записката представя анализ на отношението на руското правителство и политически елит към продължаващото разширяване на НАТО на Изток и в частност перспективите Украйна и Грузия да станат членове на военния пакт. 

Повтаряме датата - 01 ФЕВРУАРИ 2008 г., не февруари 2022, не февруари 2025.

Повтаряме и автора - американският посланик на САЩ в Москва (Русия), в последствие назначен за директор на ЦРУ по времето на Байдън. Не русофил, не предател на „демокрацията“.

Повтаряме и характера на документа – запис с гриф „ПОВЕРИТЕЛНО“. Не памфлет във Фейсбук. 

Представяме свободен превод на част от съдържанието на записът: 

1. (С) Обобщение. След мълчалива първа реакция на украинското намерение да поиска План за действие за членство в НАТО (NATO Membership Action Plan) на срещата на върха в Букурещ, Външният Министър Лавров и други висши служители повториха строгото си възражение, подчертавайки, че Русия ще разглежда продължаващо разширяване (на НАТО) като потенциална военна заплаха. Разширяването на НАТО, и специално към Украйна, остава „емоционален и невралгичен” проблем за Русия, но стратегическите политически съображения също са в основата на силното възражение срещу членството на Украйна и Грузия в НАТО. При Украйна това включва страхове, че казусът може да раздели страната на две, водейки до насилие и дори, твърдят някои, до гражданска война, която може да принуди Русия да решава дали да се намеси. В допълнение, правителството и експерти продължават да твърдят, че членство на Украйна в НАТО би имало голямо въздействие върху руската военна индустрия, руско-украинските родствени връзки и двустранните им отношения генерално. При Грузия, правителството се страхува от продължаване на нестабилността и „провокативни действия“ в сепаратистките региони. Край на обобщението. 

***

Руското възражение е невралгично и конкретно

5. (С) Желанията на Украйна и Грузия за членство в НАТО не просто докосват оголен нерв в Русия, те предизвикват сериозни притеснения относно последствията за стабилността в региона. Русия не само, че вижда в тях обграждане, и действия в посока на подкопаване на нейното влияние в региона, но тя също така се страхува от непредсказуеми и неконтролируеми последици, които биха накърнили сериозно нейните интереси по отношение на сигурността. Експерти ни казват, че Русия е особено притеснена, че големите разделения в Украйна във връзка с членство в НАТО, предвид че по-голямата част от етническите руснаци в страната е против членство, могат да доведат до значително разцепление, включващо насилие и най-лошото, гражданска война. При този развой Русия ще трябва да решава дали да се намеси; решение, пред което Русия не иска да е изправена. 

Два месеца по-късно, през април, на срещата на върха в Букурещ САЩ обявяват своята твърда подкрепа за членство на Украйна и Грузия в НАТО.

П.П.: Документът е публично достъпен на сайта Wikileaks. Заради осветляването на престъпленията на правителства по света австралийският журналист Джулиан Асанж в продължение на 14 години беше подложен на репресия и съдебни преследвания и се превърна в символ на свободата на словото и свободната журналистика. Христо Грозев прави документален филм за него. Все още не е обявил кога е премиерата.