Всяка политическа организация е едновременно доброволна и принудителна – доброволна, защото произтича от самата природа на човека, както отдавна е отбелязал Аристотел и принудителна, защото е неотменим факт, че човешкото същество се оказва неспособно да живее по друг начин. Затова е естествено и същевременно задължително там, където има хора, автоматично да има общество, а когато има общество, да има и държава – тоест малцинство, което управлява и мнозинство, което е управлявано от управляващото малцинство.

Един от основополагащите митове на либералната демокрация е този за “волята на народа”. Но властта не идва от волята на народа, нито някога ще идва от нея. Властта произтича от организираните усилия на управляващото малцинство. Сто човека, с общи разбирания, действащи единно и координирано, ще победят хиляда човека, които са в неразбирателство и с които можеш да се справиш един по един. Само поради факта, че те са сто, а не хиляда, ще бъде по-лесно на първата група да действа единно и да има общо разбиране.

Всяко общество в човешката история се разделя на две класи – управляваща и управлявана. Управлението на целеустремено организираното малцинство над неорганизираното мнозинство е неизбежно. Нещо повече, организираното малцинство не може, по дефиниция, да бъде контролирано от дезорганизираното мнозинство, независимо какви “демократични” механизми се въведат. Управляващото малцинство просто ще намери заобиколен начин да проведе политиката, която иска. Спомнете си само заобикалянето на желанието на 90% от българските граждани да не се допуска Македония до преговори за влизане в Европейския съюз, успешно заобиколено от една краткотрайна власт, дирижирана обаче от вражески на България сили и полезните им доморасли идиоти.

За да спрем подобни подмени е необходимо пробуждането и организирането на близо 60% негласуващи и политически пасивни българи. Но за трайна промяна трябва с трезв поглед, а не идеологически клишета, да сме наясно как работи властта и как да я вземем.

България може!