На 12.05.2025г. президентът Румен Радев внесе предложението и мотивите към него за провеждането на национален референдум с въпрос "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 г.?"в деловодството на парламента до Народното събрание.
Mотивите към направеното предложение включват липсата на консенсус за готовността на България за въвеждане на единната европейска валута в настоящия момент. Факт са и противоречивите оценките на всички нива в обществото: сред гражданите, в експертните среди и в политическата класа. В допълнение: Не е необходимо дори да се мотивира, съгласно Конституцията на Република България.
Така формулиран от президента, въпросът не оспорва и не отхвърля въвеждането на еврото, като официална парична единица по силата на договора за присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Действително по силата на този договор въвеждане на еврото в Република България е задължение за страната ни и не може да бъде отменено, но това не означава автоматично, че то не може да бъде отложено. Формулиран по този начин въпросът не е в противоречие нито с подписания Договор за присъединяване на Република България към ЕС, нито с Конституцията, доколкото засяга само времевата рамка и моментът, в който еврото да бъде въведено, като официална парична единица в страната ни. Приемането му, доколкото това вече е задължение за Република България още с присъединяването и към Европейския съюз, а и впоследствие с ДФСЕ от 2009 г. и ERM II – относно условията и процедурата, както и съчетаване действията на институциите на Европейския съюз и тези на кандидатстващата за влизане в Еврозоната държава-членка, не е тема на така формулирания въпрос, съответно е неправилно да се смята, че е противоконституционен.
При внимателен анализ на текстовете на чл.140 от ДФСЕ се установяват налагани изисквания от ЕС за влизане на държавата-кандидат в Еврозоната, които са в областта на икономиката, финансите и социума - свързани с нива на възнаграждения /покупателна възможност/ и др. Във връзка със създаденото напрежение в обществото, чувството за несигурност на гражданите от нарастващата инфлация, покачването на цената на живот и липсата на стабилност в държавата въпросът който се поставя за референдум и произнасяне на суверена е напълно резонен, при това без да засяга ангажимента на България за приемане на еврото. Въпросът е в унисон с реалностите на живота в България, които са въздигнати в наблюдавани „параметри“ за следване от страната ни – по развитие на икономиката и пъддържането на ниво на устойчивост на финансите и качеството на живот на гражданите, което да кореспондира с тези на страните-членки в Еврозоната. Цифровото изражение на изброените показатели в Закона за държавния бюджет не трябва да се „наглася“ механично, а следва да отразява реалното състояние на икономиката, финансовото положение и жизнения стандарт на населението – които са обект на наблюдение и анализ от ЕК. Какъв по-добър барометър от мнението на суверена! Последствията от вземане под внимание единствено на „стъкмените“ параметри може да причини сериозни негативни последици след преждевременно приемане на еврото.
Действията на президента са изцяло в правомощията му, доколкото предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от президента на Републиката. Също така в нито едно от изказванията си президентът не се е обявил против приемането на еврото, като официална парична единица в държавата, нито пък е заемал или заема такава позиция, съответно действията му нито са противоконституционни, нито са в противоречие със закона или действащи договори.
Темата за конституционосъонразност на времевия аспект на приемането на еврото е преекспонирана от юристите със становище за противоречие на конституцията - но за въпроса „за“ или „против“ еврото. Последното представлява явна манипулация с гражданите и насаждане на погрешното мислено, че темата е окончателно решена!
На 13.05.2025 г. Председателят на Народното събрание реши да не се допуска за разглеждане от Народното събрание предложението за референдум за вземане на решение.
Председателят на Народното събрание, в нарушение на Правилника, решава самостоятелно и с еднолична писмена “декларация” обявява недопускането на предложението на Президента вместо да го внесе в зала за преценка от депутатите и вземане на Решение за приемане или отхвърлянето му. Мотиви за недопустимост щяха да бъдат изтъкнати в пледоариите от депутатите и следваше да се вземе колективно решение по Правилник и при спазване на предписанията на чл.84, ал.5 от Конституцията и всички правила на демократично вземаните решения.
С действието си председателят иззема функциите, правата и задълженията на депутатите и в духа на автокрацията обявява еднолично решение, което недвусмислено показва неговата морална негодност да заема тази висока обществена позиция и поставя под съмнение безкористното упражняване на длъжността.
С оглед на гореописаното ПП „България може“:
· Призовава за незабавната оставка на Наталия Киселова като председател на Народното събрание.
· Започва консултации с други политически и общесвени сили с цел обединяване в общ фронт за защита на българската демокрация и връщане на върховенството на правото във фунционирането на държавните институции.
